Въведение
Представете си шахматна дъска, по която фигурите се движат не само по волята на шахматиста, но и по своя воля, която е различна от неговата. Шахматистът ги е направил така, че да могат да се движат изцяло както той иска, но ако поискат да се движат обратното на това, което той иска, да могат да го направят. Шахматистът е този, който е измислил фигурите; той е измислил и играта, и правилата; той знае най-добре, но те си мислят, че знаят по-добре от него… Резултатът от това мислене е объркване, хаос и беда, и понякога и война. Шахматистът обича фигурките (те са му като деца) и прави всичко възможно да ги предпази от беда, но обича свободата повече от всичко, защото тя е основополагащ принцип на неговото същество и начин на съществуване. Затова той им позволява да правят това, което не обича и не желае, защото иска те да бъдат свободни като него, а не машини.
Като създател на играта той знае до какво ще доведат както спазването, така и неспазването на правилата, защото е предвидил всички възможности и техните последствия още преди да я създаде. Самото задаване на правилата не допуска пълно (само)унищожаване на участниците и играта, но допуска известно (само)нараняване с цел опознаване на правилата и най-вече на техния създател.
Бог е шахматистът, а ние сме фигурите, и дъската е светът, в който живеем. И Бог, и ние, и светът сме много по-сложни от илюстрацията с шахматната игра, но за Бог, който е вездесъщ, Земята е видима едновременно от всички страни подобно на начина, по който играчите виждат шахматната дъска.
Освен че може да предвижда, Бог може и да се придвижва; и може да се придвижва не само в пространството, но и във времето (или да придвижва времето, или нещо още по-сложно)… Така Той може да (пред)види и бъдещите събития, които ще последват случващото се сега вследствие на действията на хората до момента. Той знае какъв ще бъде краят, освен че за Него няма минало, настояще и бъдеще, а всичко „е“. Той Самият описва Себе Си като „…Аз Съм“: „Аз съм Онзи, който съм…“ (Изход 3 глава, 14 стих).
Това е едно силно опростено обяснение за присъствието на текстове в Библията, които описват бъдещите събития. Аз вярвам, че Бог може да (пред)види всичко това и че Той ни го е открил, за да ни подготви, насърчи и успокои. Той знае какво следва и как ще завърши то, и за Него няма да има изненади; но всичко това в крайна сметка ще доведе до изпълнението на Неговия план – Неговата воля – за съществуването на света, и ще бъде за добро. Последната дума ще бъде Неговата.
„…Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин“ (Римляни 11 глава, 33 – 36 стих).